Йордан Петков
златен медалист от Европейската олимпиада
по физика (EuPhO) 2026 в Швеция

Явор Киряков (основател на ScienceMeUp) се срещна с Йордан след победата му:

Здравей, Данчо. Би ли се представил с няколко изречения – с какво се занимаваш и какви са най-скорошните ти успехи?

Аз съм Йордан Петков, завърших 10-и клас в Американския колеж в София. Занимавам се най-вече с физика. Състезавал съм се в националния отбор на Европейската и на Международната олимпиада по физика. Оттам имам едно злато и едно сребро. Бил съм и на други олимпиади в Европа и в Казахстан.

Обичаш ли физиката и мислиш ли, че животът ти в бъдеще ще е свързан с нея?

Да, бих казал, че я обичам. Със сигурност животът ми ще е свързан с физиката. По какъв точно начин, не съм съвсем сигурен.

Какви са първите ти спомени, свързани с това, че пожела да учиш физика? Как разбра, че това е науката, която избираш за себе си?

Преди да се занимавам с физика, към 5-и – 6-и клас се състезавах по математика. Бях влязъл в Софийската математическа гимназия и там по-усилено учих математика. Някъде по това време бях прочел и гледал някакви неща за квантова механика и за по-популярна модерна физика. Беше ми много интересно и реших, че сам ще продължа да чета. Беше ми сравнително сложно и не знаех съвсем какво правя. Но някъде оттам започнах да се мотивирам да се занимавам с физика. По същото време бях отишъл за първи път на отворени врати на Университет за деца (по настоящем ScienceMeUp), мисля, че около 2022 година, участвах и в Турнира ScienceMeUp. След това посещавах една от школите на Университет за деца в Мийковци. Оттам ми стана още по-интересно да се занимавам с физика, особено от преподаването на Георги Бяндов. Също така ходех на школите в СМГ по състезателна физика. Исках да се занимавам със състезания по физика, понеже бяха сравнително лесен начин да се влезе в средата, и в седми клас участвах за първи път. Мисля, че изкарах едно сребро и едно злато от сезонните състезания и се бях представил малко по-назад на националния кръг. Някъде оттогава ми стана много интересна физиката и започнах да я прилагам по някакъв начин.

Какъв е най-ранният ти спомен от Университет за деца – някой човек, място, експеримент?

Спомням си, че в София също имаше школи по експериментална физика, организирани от Университет за деца. Там бяха представени доста интересни експерименти. Имаше някакви за флуидна механика, за турбуленция около крило. Имаше също и демонстрации на Университет за деца в София Тех Парк.

Имаш предвид експеримента с аеродинамичния тунел, който имаме?

Да, него със сигурност най-ясно си спомням. Много е интересен, защото флуидната механика е доста сложна и един такъв прост експеримент показва колко е трудна и същевременно красива. Помня също, че имаше един експеримент със светлини, които светкат много бързо и променят начина, по който виждаме нещата.

Да, това е експериментът стробоскопична рамка. Разбира се, това са от типа експерименти, които са атрактивни. Те ти грабват вниманието, будят ти интереса да изслушаш как се случват, обяснението за тях. Не са от типа експерименти, при които сядаш, извличаш данни 15-20 минути или 1 час и след това анализираш тези данни, което вече е научният подход, с който правиш научни открития. Ти мислиш ли, че тези експерименти са повлияли на мотивацията ти за учене и въобще за занимаване с физика? И на решенията, които си вземал в живота си?

Със сигурност да. Въпреки че са просто ефектни, са наистина много интересни и карат човек, може би особено децата, да се запита как точно работят. Дали ако промениш нещо, ще стане по друг начин. Имаше един експеримент с огън, на който се пускат някакви звукови вълни и се гледа…

Тръбата на Рубенс, разбира се.

Да, променя се формата, но може примерно да се запиташ, ако пуснеш някаква точна музика, как точно ще изглежда вълната и със сигурност е доста интересно. Като цяло школите на Университет за деца със сигурност са ме мотивирали да продължавам да се занимавам с физика. Особено Летните академии през 2022 и 2023. На мен лично ми е интересно и теоретично как работят нещата, така че теорията, която беше представена от Георги Бяндов и други преподаватели, също ми беше интересна. Спомням си Олег…

Да. Руси?

Да, Руси, да, също. (смее се)

Интересно, защо се засмя като чу името Руси.

Това ще го има ли в интервюто?

Да. И ще му кажа да го прочете.

Със сигурност са ме мотивирали да продължа да се занимавам с физика. Подобни ефектни експерименти ни карат да се замислим колко интересно е как се случват нещата около нас и да се зачудим как работят. Някои от тези експерименти сега, след години, мога да ги опиша и теоретично, да извлека някакви данни. Примерно при този експеримент с огъня различните честоти могат да се разделят с трудни математически методи, за да се види как точно изглежда. Или пък имаше един експеримент с гердан, който излиза от купа и все едно се намотава нагоре. Той също може да бъде описан теоретично. Изглежда много интересно. Това, което мен ме мотивира, е, че нещата, които виждаме около нас, могат да се опишат и да бъдат предсказани. Можем да разберем какво ще се случи в бъдещето и какво се е случило в миналото само чрез това, което виждаме, и чрез математическа мисъл.

Какво за теб е физиката и защо избра нея? Тук ще направя един паралел. Например, ако питаме човек, който е избрал да бъде лекар, той ще каже: „За мен смисълът е в това, че спасявам човешки животи и това ми дава мотивация“. На теб как физиката ти дава смисъл и мотивация?

Физиката ми дава смисъл точно с това – че с помощта на математиката, с измерени данни и други статистически методи, можем да опишем как работи светът около нас и да научим още за него. Да се опитаме да намерим дали има някакъв конкретен смисъл в начина, по който съществува. Можем да го симулираме, да предскажем какво ще се случи, ако знаем какво се е случило преди. Фактът, че можем да опишем всичко това, ми е интересен. Това е нещото, което ме вдъхновява да се занимавам с физика.

И последният въпрос, който е много философски и сложен – на този етап от живота ти какво според теб прави един човек щастлив? Какъв е смисълът на щастието и как то се открива? Ти в какво откриваш щастието?

За мен щастието идва от това да науча повече за света и да открия скритата красота в него. Не е нужно всичко да е интересно, има обаче много интересни и креативни неща, които можеш да намериш, да измислиш и които са наистина красиви по някакъв начин.

Дай пример с нещо, което скоро ти се е случило и те е накарало да се усмихнеш, да се изкефиш.

Може да звучи малко сложно, но например чета за начина, по който нашето пространство-време е структурирано чрез теориите на Айнщайн за общата теория на относителността. Наскоро четох и до някаква степен разглеждах как пространството може да се опише като модел от пружини, които се смачкват и разтягат, което изглежда много интересно. Това повдига въпроса дали има още аналогии, които могат да ни помогнат, и дали има някакъв по-конкретен смисъл. Понякога в задачи по физика от олимпиади се намират интересни идеи. Макар че те са сравнително кратки и е трудно да се направят така, че да не стоят леко изкуствено…

Да, защото трябва да се опрости до нещо разбираемо и да се представи чрез модел.

За мен е интересно, когато в задачата може да се открие някаква умна идея – която я редуцира до нещо по-красиво или по-лесно, или просто ти показва нещо общо. Като примерно законите за запазване във физиката ни казват много за симетрията на самото пространство, откъдето могат да се изведат много теореми.

Благодаря ти, Данчо. За финал искаш ли да кажеш нещо на учениците, които учат в ScienceMeUp (Университет за деца) в момента?

Учете и се забавлявайте. Има много, което можете да научите. Ако продължите с физиката или с някоя друга наука, със сигурност ще намерите много интересни неща занапред. Даже ви завиждам, че не съм на вашето място, за да мога отново да ги преоткрия.